ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

Русе е един от най-важните центрове на всестранно строителство
на отечеството ни. Географското му положение и разностранни
постижения досега му определят още по-важна роля като главно
творческо седалище на Дунавска България.
Академик Михаил Арнаудов



       Русе е разположен на високия десен бряг на река Дунав, на 496 км от ycтието му в Черно море. Като разгледаме цифрите на географските му координати - 43°50' с. ш. и 25°27' и. д., виждаме, че градът се намира на приблизително еднаква географска ширина със Сочи, Владивосток, Детройт, Бостън, Монте Карло, Флоренция, Сараево.
       Многовековното селище дължи своето възникване и съществуване на благоприятното си географско положение. Още през древността освен Дунавския воден път оттук минавал важен път от Скандинавия и Русия към Егея, Ана- дола и Леванта. Реката била най-важният елемент в географската среда на селището, упражнявала главна икономическа функция, реката била негова съдба. Сексагинта Пристис, Пристаполис, Руси, Русчук, Русе през различните епохи бил седалище на флотилии. Като пристанищен град на Дунав, днес Русе се свързва с пристанищата на десетте дунавски страни, както и страните по Рейн и каналните връзки на Западна и Централна Европа, чрез „Европа канал" Рейн Майн - Дунав.
       Разстоянието по шосе от Русе до София е 331 км, до Варна 203 км, до Пловдив 293 км, до Плевен 153 км, до Велико Търново 107 км, до Силистра 124 км. Мостът на р. Дунав между България и Румъния, в района на Русе и Гюргево, „приближава" още повече румънската столица Букурещ на 72 км и пропуска през Русе влакове за Букурещ, Киев, Москва, Будапеща, Братислава, Прага, Берлин, Варшава, за София, Варна, Бургас. През моста преминава голям поток автомобили към българското курортно Черноморие и вътреш¬ността на страната. От север към града се събират няколко важни пътя: Буда¬пеща - Брашов - Букурещ - Русе, Варшава - Лвов - Букурещ - Русе и Москова - Киев - Букурещ - Русе - София и оттам към Македония и Албания.
       Територията, която Русе заема, има очертанията на елипса, ориентирана с дългата си ос успоредно на реката по протежение на 11 км. Градът обхваща територията по високия терасиран дунавски бряг, включена между слетия със сушата остров Матей и устието на р. Русенски Лом от запад и до височината Сръбчето на изток. Старото градско ядро заема най-обширната тераса, около която Дунав прави плавна дъга. В западния й край, след намесата на човека, за девет десетилетия са станали значителни изменения. До началото на миналия век Дунав е достигал до подножието на Флотската кула, където са били флотските казарми и старото устие на р. Русенски Лом. След като се появява и образува остров Матей, устието на р. Русенски Лом е коригирано и преместено на запад, оформя се лиманът - пристанище Русе-Запад, зимовище на корабите, правят се насипи по заливната тераса, изменя се бреговото очертание и самият дунавски бряг и фарватер се преместват значително на север.
       Върху най-старата железопътна гара (сега Национален музей на транспорта и съобщенията), разположена на заливната тераса, е отбелязана надморска височина 22,8 метра. По-голямата част от град Русе лежи на надморска височина между 35 и 45 м. На юг хълмистият терен е увенчан от Саръбаир, висок 159 м. Върху него, до Левент табия, се издига Телевизионната кула, висока 206 м с антената. Това е най-високата кула в България. Физикогеографите приемат, че средната надморска височина на Русе е 45,5 метра.
       В западната част на града теренът се понижава в широко отворената долина на дунавския приток Русенски Лом. Тази река разкрива дебелите слоеве льос, погребал старокредните (барамски) варовици. Както край Дунав на запад от Русе, така и по скалистата долина на р. Русенски Лом има много кариери, от които се вади бял камък. С него са облицовани много сгради в Русе и в редица български и румънски градове. Русенският камък (наречен още басарбов- ски, пирговски, красенски) е мек и лесно се реже с трион. От много десетилетия кариерите при с. Пиргово край река Дунав в посока на Стълпище са изоставени. Красенските кариери се използват за отглеждане на гъби. Изоставени са кариерите при селата Божичен и Иваново (старото село). Работят само кариерите при с. Басарбово.
       Русе попада в област с умереноконтинентален климат. Средната годишна температура на въздуха е около 12 °С. Средната сезонна температура на въздуха за периода 1916 - 2000 г. е: зимна - 0,2 °С, пролетна - 14,4 °С, лятна - 23 °С, есенна - 13,6 °С. Характерни за русенската пролет са резките температурни скокове и краткият преход към лятото. Летните месеци имат по-високи показатели от нормалните средни температури за страната. Много високи температуриса отбелязани на 11 август 1916 г. - 43 °С, на 11 август 1951 г. - 40,2 °С и рекордна, откакто се водят наблюдения, на 25 юли 1987 г. - 43,6 °С. Летните сухи и горещи ветрове от североизток и юг имат отрицателен ефект върху климата на града и неговия хинтерланд. Най-ниски температури са измерени в Русе на 24 януари 1907 г. - минус 25,6 °С, на 10 март 1929 г. - минус 24,6 °С, на 6 февруари 1954 г. - минус 23,5 °С. Студеният североизточен вятър навява дълбоки преспи по пътищата и жп линията Русе - Варна. През зимните студове понякога Дунав замръзва за 20-30 дни. Студени зими с дълъг период на замръзване на реката при Русе е имало през 1840 - 1841 г. - 95 дни, 1878 - 1879 г. - 90 дни, 1887- 1888- 101 дни, а през 1897 - 1898 г. реката е замръзвала три пъти. Най-късно е имало ледоход през 1876 г. - до 30 март. През зимата на 1955 - 1956 г. ледоходът се появява през февруари, след това реката замръзва чак до 8 март. През 1905, 1922 и 1929 г. жителите на Русе и Гюргево масово преминават по леда на Дунав пеш или с шейни, за да си гостуват. Големи замръзвания е имало още през зимите 1939 - 1940 г., 1941 - 1942 г., 1942 - 1943 г., 1946 - 1947 г., 1948 - 1949 г., 1955 - 1956 г. През зимата на 1984 - 1985 г. Дунав замръзва два пъти, след като това не се е случвало 16 години. Първия път замръзва на 25 януари 1985 г., размразява се и на 23 февруари 1985 г. отново замръзва.
       Средната годишна валежна сума в Русе за периода 1896 - 2000 г. е 562 мм, което е под средното за страната.
       Високият бряг, върху който е разположен град Русе, е неуязвим за навод-ненията. Изключения правят заливната тераса, местата около устието на р. Ру-сенски Лом - квартал Сарая, бившите флотски казарми, пристанище Русе-Запад и други. Най-големи наводнения от подпрените ломски води са станали през 1897, 1919, 1940 г. На 16 март 1942 г. при ледово баражиране при Русе е отбелязано високо ниво на река Дунав от 1003 см. При естествени условия рекордът е постигнат на 2 юни 1970 г. - 888 см.
       Много ниско ниво на река Дунав е отбелязано на 5 ноември 1921 г. - минус 19 см, след това през октомври 1947, януари 1954 и декември 1983 г. Рекордът е постигнат след 64 години на 30 октомври и на 1 ноември 1985 г. - минус 31 см.
       Река Русенски Лом е последният значителен десен приток преди вливането на Дунав в Черно море. В продължение на 500 км реката не приема друг приток отдясно.
       На запад от Русе, край десния бряг, от километър 504,6 до километър 501,5, се простира остров, образуван от сливането на два острова - Делидорук и Лелек (Люляк). Остров Лелек (името му в превод от турски значи щъркел) заема площ, при средно ниво на реката, от 1660 декара.
       От Русе до с. Ряхово Дунав тече в североизточно направление. Речното корито е твърде неустойчиво, с много острови и ръкави. Срещу пътническото пристанище фарватерът е по средата на реката, а край Гюргево е близо до румънския бряг. При средни води дълбочината на реката е 10 м, а ширината на главното корито при Русе е около 1 км. Срещу пътническото пристанище на Русе са румънските острови Безимен и Слобозия. На изток от Русе ширината на реката достига 2,2 км.
       В Русе е Агенцията за поддържане на плавателния път и проучване на река Дунав. Към нея се числи Хидрометеорологическата станция, настанена в старата Флотска кула. Ежедневно по Българското национално радио се съобщават сведения за нивото на река Дунав, събрани и обработени от бреговите водоотчетни станции.
       Между климатичните фактори с отрицателно влияние върху корабоплаването са и мъглите. Средният годишен брой на дните с мъгла през периода 1931 - 2000 г. е общо 48,4, за Видин - 33,5, за Лом - 47,7, за Свищов - 43,5, за Русе - 56,2 и за Силистра - 25,8.
       По дунавския бряг и по островите растат водолюбиви дървесни видове - върба, топола (кавак). Климатичните условия не са пречка в района на града отлично да виреят лозята и най-различни овощни дървета - праскови, кайсии, бадеми, орехи, череши, вишни, ябълки, круши...
       Река Дунав се обитава от много видове сладководни риби - сом, шаран, мряна, щука, платика, облес, бяла риба, чига, есетра, моруна, дунавска скумрия, амур, толстолоб и много други. От моруната и есетрата се вади скъпият черен хайвер. Дунавските змиорки, подобно на Охридските ягули, хвърлят хайвера си чак в Саргасово море, край бреговете на Куба и Ямайка.
       Замърсяването на водата обаче зле се отразява на рибата и речния рак. Най-уязвим е дунавският шаран. Намаляват и речните птици. Изключение правят новите морски пришълци - чайки и гларуси.
       На запад от Русе, по дунавския бряг при селата Батин и Кривина, в началото на лятото се появяваха милиарди насекоми - дунавските русалки или еднодневки. Техните ларви, наричани гандаци, бяха голямо лакомство за ганоидните риби - чиги, есетри, моруни. Тоталното замърсяване на дунавските води е причина за загиването на този уникален вид, изчезнал в наши дни.
       През последните няколко десетилетия в град Русе се извърши голямо индустриално строителство. Големите заводи, които израснаха, замърсяват въздуха и водите на реките Дунав и Русенски Лом. Особено опасен замърсител на въздуха бе химическият комбинат „Верахим", работещ на основата на хлора, край румънския град Гюргево, изграден точно срещу централната част на Русе, само на 2 км от градското ядро. Така Русе дълго време бе най-замърсеният град в страната и това се отрази отрицателно на неговото демографско и стопанско развитие.