РУСЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


                Русенската селищна могила

       Край дунавския бряг, в североизточната част на съвременния град, още в праисторическо време възникнало първобитно селище, така наречената от археолозите Русенска селищна могила. Тя е просъществувала през третото и второто хилядолетие преди Христа. Заемала е малка височина недалеч от р. Дунав. Археоложките разкопки разкриват няколко хоризонта, всеки от които показва някакви бедствия - пожари или нападения на други племена.
       Намерените в селищната могила множество предмети разкриват бита на нейните обитатели. Глинените рибарски тежести, харпуни и въдици показват, че основният поминък бил риболовът в река Дунав. Наред с него се развивал и ловът. Намерените кости от животни и сечивата, с които били убивани, потвърждават това. По-късно се развило и земеделието. За това говорят овъглените от времето пшенични и ечемични зърна, земеделски сечива и хромели. Грънчарството като занаят било много по-усъвършенствано от тъкачеството. Това се вижда от многото намерени съдове и фрагменти от керамични изделия с релефни, инкрустирани и графитни украси. Намерените идоли най-често изобразяват бременна жена - символ на плодородие. Култът към мъртвите се характеризира с погребение на тялото в свито положение, наречено хокери. При ранните разкопки на могилата, учените подозираха наличие на човекояд- ство, въз основа на намерените много счупени човешки кости заради червиша - костен мозък.
       Селищната могила край Русе има твърде общи черти с останките на праисторическото селище Лепенски вир край Дунав в пролома Железни врата (Джердап). Югославските археолози са установили, че главният поминък и там е бил риболовът.
       През 1986 г. бе открито и през следващата година проучено тракийско светилище в пещерата Скребърна, намираща се на дунавския бряг срещу остров Люляк. Входът на пещерата е на 5 м над дунавското ниво. Има две отделения с обща дължина 26 м. Наречена е така заради наличието на много скребър около нея. Освен характерните пещерни образувания в нея има култов олтар, културен пласт с много керамика и оръдия на труда, останки от погребения. Край дунавския бряг, на 2,5 км от пещерата, са разкрити останки от тракийско селище.

                Римският град Сексагинта Пристис

       Най-старото картно изображение, в което фигурира кастелът Пристис (Сексагинта Пристис) - предшественикът на Русе, е една римска карта. Нейното съставяне е започнало по времето на император Октавиан Август в Рим през първи век. Със съставянето на маршрутните скици (итинирарии) бил натоварен императорският съветник Марк Агрипа. Картата обхваща 12 пергаментни листа, дълги 6,75 м и широки 32 см. Картата е открита в Калмарския манастир, провинция Сконе (Южна Швеция) от хуманиста полиглот Конрат Пойтингер (1465 - 1547 г.) от Аугсбург, посланик на кайзер Максимилиян Първи. Затова тя е известна на историографите с името Табула Пойтингериана. Смята се за копие или вариант на Агриповата карта. Пергаментовите листове, които през 1736 г. били собственост на принц Ойген (Евгени Савойски), сега са притежание на Виенската държавна библиотека. Неин препис е направен от Бертиус през 1680 година. Най-интересен за нас е картният лист, върху който са изобразени крепостите и градовете от римската отбранителна дунавска система - Данубиус лимес Романа (Римска дунавска граница). В преписа, направен за нашия дунавски участък, фигурира кастелът Пристис.
       Някои специалисти по антична география изказаха съмнение за точното локализиране на Пристис, като се позоваваха на труда и картата на граф Фернандо Луиджи Марсили, издадени през 1744 г., в които Пристис е поставен при устието на Янтра. От Табула Пойтингериана обаче може да се разбере, че Пристис е на изток от Тримамциум (Стълпище) и на запад от Тигра (Мартен). Още веднъж античната география помага да се разсее всякакво съмнение относно точното местоположение на римския кастел Пристис (наречен по-късно Приста). За това спомага съпоставката на някои данни от съчинението на Клавдий Птоломей „География". Този александрийски географ, живял по времето на римския император Марк Аврелий (161-180 г.), определя координатите на много градове в тогавашния свят. В раздела „Географско положение на Долна Мизия" за Пристаполис (град Приста) са дадени географските координати 52°40' и 45° 10'. Цифровите показатели не съвпадат с тези на Русе. Но Птоломей е вземал за нулев паралел не сегашния екватор, а паралела в изворите на р. Нил, а за главен меридиан - този на остров Феро, най-западния от Канарските острови, а не Гринуичкия. След преизчисляване на разликите се вижда, че координатите на Пристис и Русе съвпадат съвсем точно. В подкрепа на това са и старите карти, надписи и други доказателства.
       Възникването на римския кастел трябва да се отнесе към първи век, по времето на император Веспасиан, а не както се приемаше, че е станало по времето на император Траян Август. Намерените в голямо количество монети от времето на император Веспасиан дават основание да се приеме, че Пристис е между крепостите, които този император строи по време на своето царуване (69 - 79 г.) в римската провинция Мизия, като кастел и флотска станция.
       Името Пристис фигурира в един римски надпис от 100 - 101 г. и в четири милиарни камъка, намерени през 1910 г. и разчетени от Карел Шкорпил: Първият е от времето на император Антоний Пий (138 - 161), по точно 144-5 г., провинциален управител в Долна Мизия бил Тиберий Клавдий Сатурнус, издигнат от Втора матиакоска кохорта. Вторият е от времето на император Марк Аврелий, издигнат от управителя Марк Сервилий Фабиан Максим (162 г.) чрез Втората Флавиева Бритонска кохорта. Третият е от времето на император Аврелиан (270 - 275), когато управител е Марк Аврелий Себастиан. Тези колони, както и фрагменти от други, били поставени в римската крепост, там, където излизали пътища в съответните посоки. От текста им се разбира, че Пристис бил кръстопът към Дуросторум (Силистра), Нове (Свищов), Марцианополис (Девня), Никополис ад Иструм (Никюп) и др. През 1980 г. край Разград бе открит още един милиарен камък за пътя Абритус (Разград) - Пристис.
       Сексагинта Приста е била седалище и база на военен флот. Според тълкуванията на учените проф. Борман, Шкорпил, Каниц, Кацаров, Бешевлиев, името на града се превежда като „шестдесет кораба". Първата част от името - сексагинта и по-късната форма сексанта - е латинското числително шестдесет. Думата „пристис" е гръцка и означава неголям боен кораб, тесен и бързоходен, който се движи с весла. В някои публикации неправилно се превежда като „пристанище". Град с подобно име в онова време е бил Чентум челе („сто камери" за кораби). Сега там, при устието на река Тибър, на 60 км от Рим е град Чевитавекия. Друга база на римски флот по него време в нашите земи е Рациария (с. Арчар), името на която произлиза от „ратис" - съд, кораб. През пети век лимесът (дунавската граница) се охранявал от кораби, наречени лузории. За грижите и разходите за водния път и пристанищата римската държава налагала правото за ползване, наречено Титулус навиум. Корабоплавателите имали свое сдружение „Колегия наутариум", ръководена от префект. Тази корпорация носела титлата Сиятелна - Корпус Сплендидисимум - израз на почит и голям авторитет.
       Константинополският ритор и адвокат Сокарт (380 - 440 г.) в своята „История еклизиастика" споменава за преместването на епископ Поликарп от Сексагинта Приста в Никополис ад Неструм (сега с. Гърмен, на р. Места, недалеч от гр. Гоце Делчев). Прокопий Кесарийски също споменава Сексагинта Приета като крепост между Тигра (Мартен) и Тримамиум (Стълпище). В картата на Киперт градът фигурира с името Приета. Така е отбелязан в „Нотицие дигниатум" на анонимния географ от Равена - списък на служебните рангове. Оттам разбираме, че крепостта се намирала под управлението на знатния дук на Мизия и че в нея квартирували отряд конници оръженосци и части от Пета кохорта, Първи Италийски легион със седалище Нове. Теофилакт Симокат в труда си „Космография" нарича града Пистос през 596 г. във връзка с военен поход по времето на император Маврикий (582 - 602 г.). В пътеводителя на император Антонин римският кастел е отбелязан с името Сексанта Пристис.
       Намерените в чертите на съвременния град останки от римски терми (бани), гробници, саркофази, монети, милиарни камъни и други, са малкото останали неща от римския град. Част от крепостните стени и камерите за корабите, в западното подножие на хълма, върху които днес е Военният клуб, са били разрушени при строежа на пристанищните кейове в началото на 20. век. Проф. Велизар Велкрв датира един строителен латински надпис от времето на Траян Август (100 - 101 г.). В него фигурира името Сексагинта Пристис. Камъкът е повреден, като е изчукана думата, за която става въпрос - обществена сграда - най-вероятно баня, построена със средства на обитателите на край- лагерното селище (канабе). От друг надпис от 230 - 232 г. се разбира, че били възстановени баните на Втора Флавиева Бритонска Северова кохорта. В надписа фигурират имената на долномизийския управител Аник Фауст Паулин и префекта на кохортата Септимий Агатонин. Вероятно намереният под на постройка, покрит с римска мозайка, е част от тази баня, за която свидетелства Карел Шкорпил. По всичко изглежда, че е имало две бани в римския град, в източната и западната част на крепостта. Според надпис на гръцки език от 202 г., от времето на Септимий Север, Сексагинта Приста спада административно към Никополис ад Иструм.
       Русенският историк Димитър Станчев ръководи разкопките на останките от римския кастел и установи, че той е бил разположен върху старо тракийско селище от късножелязната епоха. В публикации в Болоня той определя откритите части от крепостни стени, кули и 4 сгради не от епохата на Флавиите, от първи век, а от по-късно време - от 250 г., след нашествието на готите. Доказателство за това са монетите от времето на императорите Проб, Лициний и надпис от времето на император Диоклетиан от 296 - 299 г., в който се отбелязва възстановяването на Приста като президий. В съчинението на Прокопий „За строежите", всред възстановените крепости по времето на император Юстиниан Първи (527 - 565) се чете и името на Приета. Намерените единични и колективни находки на много римски монети говорят, че Приета е била и важен търговски център.