Произход на името Руси


       Приста загинала в бурята на варварските нашествия през седми век, когато от север на вълни нахлували аварите и славяните. По време на Първото българско царство, на 30 км южно от римския кастел, възникнал град Червен, а край самата Приста се появило селище с името Руси. Кога точно и при какви обстоятелства е възникнало то, не е установено. Съществуват много предположения, които утвърждават безспорната приемственост и тясната връзка между Приета, Руси и Червен. Логично е да се приеме, че около кастела Приета се е появило неголямо селище. Едно от предположенията приема, че това селище било оживено през девети век от руските войски, дошли в българските земи, предвождани от киевския княз Светослав. От заселилите се тук руснаци се извежда и името Руси. В летописите на еврейската община в Русе Соломон Розианес пише, че такива руски колонисти поставили началото на сегашното село Красен (Красна), което в превод също значи „червен". П. Мутафчиев също приема, че името Руси е свързано с руски колонисти, които са негови основатели през единадесети и дванадесети век. Изобщо названията Руси, Червен, Красен и Приета имат нещо много общо. Гунчо Гунчев с основание твърди, че Руси се издига след гибелта на Червен „като пряк негов наследник".
       Най-ранното споменаване на Руси е през 1380 г. в итинирарий - карта пътеводител на поклонниците - хаджии, отиващи в Йерусалим.
       Бродът Руси - Гюргево (Йорго) е много важна връзка между двата дунавски бряга, на пътя от Северна и Централна Европа към Цариград и Близкия изток. От единното селище Руси-Йорго, Руси е по-старо, по-известно. В съставената през 1388 - 1393 г. военна карта на североизточната част на Балканския полуостров Гюргево и Руси са дадени с имената Зорио и Зорзанело.
       Някои учени приемат, че крепостта Руси е същата, която фигурира между 24-те български крепости в хрониките на Ахмед Нешри под името Юрук Ова. Тя се предала на турците през 1388 г. В Бружкия пътеводител от четиринадесети век фигурира град Роси, който се споменава заедно с Йоргово (Гюргево). В турски регистър от 1431 г. в лива Негоболи (област Никопол) се споменават Чернови (Червен) и Боруйка йер Йоргьоги (Гюргево), в които се включва и Руси. В картата на Фра Мауро от 1459 г. на десния дунавски бряг е отбелязана крепостта Торгио Грандо (Голямо Гюргево), а на левия бряг - Торгио Зол- тро. Намерените монети от цар Михаил Асен (1246 - 1256 г.) и Иван Срацимир (1356 - 1397 г.) и зидове на българска крепост, са доказателство за съществуването на Руси преди най-ранното му споменаване. В договора за мир между Турция и Унгария от 20 август 1503 г., сключен между унгарския крал Владислав Втори и турския султан Баязид Втори, се изброяват „крепостите в земята на цар Шишман - Рахово, Никопол, Гюргево и Руси". Според френския географ Елизе Реклю генуезците основали Гюргево и го нарекли Сан Джорджо, от което име са произлезли имената Джурджу, Гюргев, Гюргево, както и турските Юрукова, Йоргово, Йоргьоги, които фигурират в хрониките на Леунклавиус - латински превод „Огледало на света", завършена през 1493 г., на Мехмед Нешри, написана на достъпен език, с много хумор. За тесните контакти на градовете близнаци Руси и Гюргево свидетелстват старите географски карти, които представят единния град на двата дунавски бряга с общи имена Гюргево отсам и отвъд Дунав и Руси отсам и отвъд Дунав. Влашкият войвода Влад Цепеш в едно писмо до унгарския крал Матиаш Корвин от 11 февруари 1462 г. пише от „Гюргево от двете страни", че са избити 6414 души и че е превзел крепостта на отсрещния бряг и е убил нейния субашия (началник). Прави впечатление, че и в двата града светец покровител е Свети Георги и така се наричат най-старите църкви на двата бряга. От този факт се извежда и самото име Гюргево. Г. С. Раковски приема преданието, че градът е получил името си от първите заселници баба Руса и дядо Руси, които имали хан на мястото, където сега е църквата „Свети Георги". В брой 6-7 на в. „Дунавски лебед" от 1860 г. Г. С. Раковски пише, че името на града произлиза от Русинград, от Руса кръчмарица, която „ся най-напред тамо установила, а на турски Рухчок". Според едно предание персийското име Русчук е съчетание от думите „руси" и „чок" (на турски - много) в смисъл, че в Руси има много руснаци.
       Бургундският рицар Жан дьо Ваврен през 1445 г. минал през града и го описва с името Русико като крепост с квадратна форма и четири ъглови кули три малки и една голяма. Докато тя била като крепостта в Тутракан, тази в Гюргево била четирикратно по-голяма. Според Александър Кузев и Васил Гючелев Гюргево и Русе образували укрепителна система, която пазела един от най-важните бродове в Долния Дунав.
       От началото на 15. век Руси влизал в Никополския санджак. През 1461 г. Влад Цепеш, известен и с прозвището Дракула (1456 - 1462 г.), завладява и разрушава града. Името Цепеш му е дадено, защото набивал противниците и пленниците си на кол. Неговият син Влад Монах притежавал зиамета Рус, който осигурявал приход от 32 749 акчета. В един опис хасове, тимари и зиамети в този санджак от 1479 г. е отбелязано, че Йоргьоги на отсамния бряг, известен с името Руси, спада към вилаета Чернови (Червен).
       Професор Младенов приема, че имената Руси и Русе са синоними на Червен и се извеждат от общославянското прилагателно рус, сродно с латинското русос, френските руж и русе, немското рот, старобългарското ридж. Същият учен допуска, че името на града може да се е получило от индоевропейския корен „ру" - река, струя, поток. От този корен са произлезли имената на много градове, разположени край реки - Риека, Струга, Струмица, Рим и други.
       Според Йордан Вълчев големият син на цар Борис Първи - Расате (Хръсате), известен от летописите като Владимир и наречен след покръстването Гаврил, бил много обичан от народа. Затова по неговото име се появили селищата Русе, Разград, Хърсово, Храсатово, Расово и други.
       Симеон Лехоци, арменски епископ от Лвов, посетил града през 1524 г., пише за пристанището с гемии, за силния гарнизон, който пазел околностите от набезите на власите, за преобладаващото християнско население, както и за старите манастири, намиращи се на два дни път от града.
       През 1546 г. били изградени Рустемпашовата джамия и медресето, дело на известния архитект Синан. Все при управлението на Рустем паша бил уреден и Сарай чифлик. Мимар Синан (1492 - 1588 г.), според някои автори - от български произход, е автор на 334 творби в различни градове - 81 джамии, 50 меседжиди, 55 медресета, 7 мектеби, 19 тюрбета, 11 имарета, 3 болници, 6 аквадукта, 8 моста, 16 кервансарая, 33 сарая, 35 хамама, 6 подземни склада. Синан е строил джамии в София и Видин, а такъв строеж в Русчук се оспорва от Теодора Бакърджиева.
       Данни за Руси дават Павел Джорджич от 1580 - 1590 г. и Яков Богарза. Тогава градът бил подвластен на Никопол, а след това - на Силистра.
       В писмо от 1581 г. католическият свещеник Йеронимо Арсенго съобщава, че в Руси има три къщи, обитавани от 6 души търговци от Дубровник. Ж. Бонгарс през 1585 г. определя града като паланка, а по-късно - като голям град.
       След забраната на турците да минават чужди кораби през Проливите черноморските градове западат и дунавските градове стават средища на търговия. Затова през 16. век Руси е голям търговски център със значителна колония на търговци от Дубровник, Венеция и Генуа. Към името му турците добавили думата „скелеси" - пристанище, за разлика от „Червен - калеси".
       Името Руси се споменава и от дубровнишките търговци, и в румънски източници от 16. век, които описват походите на влашкия войвода Михай Витязул (Михаил Храбри, Коджа Михал). През 1594 г. той освободил Руси от турците и две години го държал в свои ръце. Във войската му имало 6000 българи начело с Баба Новак. В една народна песен се говори, че Михаил повел войските, за да „освободи своите братя и сестри от бела Булгария".
       През 17. и 18. век пътешествениците отбелязват града с имената Русиг, Русико, Ротчик, Ружчик...
       За русенци името Русе е най-скъпото буквено съчетание. То е стигнало до нас в нашето тихо пристанище през бурите на вековете, през метаморфозите на епохите, които са оставили върху географските карти и в историческите анали названията Сексагинта Пристис, Пристаполис, Приста, Руси, Русико, Роси, Руши, Рюсико, Йоргеги, Йоргово, Юрукова, Орошчик, Русчук, Ротциг, Русиг и още много други.
       Имената Русчук и Руссе вървят след Освобождението първоначално ръка за ръка, заедно фигурират върху пощенското клеймо, за да остане по-късно само Русе.
       Елиас Канети обаче продължава да употребява името Русчук (първата глава в „Спасеният език"), както и много автори от Западна Европа до Русия, притеснявани от това, че името Русе звучи на някои езици като името Русия.