Освобождението на Русе

       Източният (Русчушки) отряд на руската армия, включваща 12. И 13. корпус, насочил своите действия в четириъгълника Русчук – Силистра – Варна – Шумен. Поради особеното географско местоположение на Русчук, укрепителната му система и големия турски гарнизон, градът бил обходен. След като на 5 юли 1877г. руските войски превзели Бяла, се разположили на югозападно от Русчук, по протежение на селата Мечка, Тръстеник , Иваново, Пиргово, Кацелово,Сваленик, Лом Черковна и други.
       През ноември и декември се водили на големи сражения на укрепителните позиции Мечка – Тръстеник. С двойно по – големи сили турците преследват целта да пробият фронта и да се явят в помощ на обсадения Плевен, да откъснат снабдяването от Свищов и да стане обратна във войната.
       През декември атаките срещу руските позиции между Мечката и Дикилиташ (Стълпище) се възобновили с още по-големи военни сили. При студ, сняг и вятър руските бойци спечелили победа с големи военни сили. При студ, сняг и вятър руските бойци спечелили победа с голямо стратегическо значение, която се сравнява с боевете при Шипка и Плевен. На Докторския паметник в София, издигнат в чест на загиналите във войната медицински военнослужещи, наред с Шипка и Плевен, стои и името на с.Мечка. Ето и оценката, която дава Главната руска квартира за дейността на Русчушкия отряд : „Немалка слава и признателност заслужава от Русчушкия отряд, на която се падна трудната и тежка задача – охраната на левия фланг на заетите от нас от началото на кампанията огромни пространства. Тази задача беше изпълнена блестящо … ”
       По време на войната населението на Русчук търпяло несгодите, изпълнено с надеждата за близкото избавление. Започналото настъпление след падането на Плевен през декември 1877г., се увенчало с подписването на 31 януари 1878г. на примирие, според което градовете крепости от четириъгълника Русчук – Силистра – Варна – Шумен трябвало да се предават в седемдневен срок. През май 1877г. турският русчушки гарнизон наброявал 24хи. души. До идването на руските войски бил оставен караул, командван от Салем паша. Почетен караул посрещнал руските войски на форта Кадъ табия. Така на 20 февруари 1878г. руска войска, начело с генерал Тотлебен, влязла в Русчук. Ето как е описано това събитие в излизащия в. „България”: „Улиците бяха пълни с множество ученици,мъже,жени и малки деца, които хвърляха отвсякъде разноцветни китки и изкусно изплетени венци. Ако би се наел човек да опише напълно размесената с плач радост на това бедно население, което от една година насам е затворено във варварски неприятелски ръце, то не би могъл да си представи даже сянката на тази грандиозна и величествена картина. Ние ще забележим само, че бреговете били накичени като треперещ амфитеатър. Това , което увеличаваше ефект на тази трогателна сцена, беше приятният глас на руската музика, вървеше начело пред донските казаци. Руси, българи и вси бяха съвършено слисани от радост … Архимандрит Браницки (Васил Друмев) начело на голяма депутация поднесъл на генерал Тотлебен хляб, сол и благодарствен адрес. След отговора на руски генерал, ликуващото шествие поело към катедралата „Св. Троица” за благодарствено молебствие. Там Браницки сказал на руски благодарствено словци” … Епискиоп Кирил Браницки замествал тогава заминали за Цариград русенски митрополит Григорий Немцов. За ефекта от казаното от руски слово пише племенникът на Васил Друмев – Димитър Друмев. Английският вестник „Таймс”, руският „Московски ведомости” и други вестници от онова време картинно описват изгрева на свободата над Дунавският Русчук и поместват словото на митрополит Браницки: „И така нашето горещо желание се изпълни. След дълги години очаквания и съмнения, след дълги страдания и страх, накрая виждаме вас, храбрите и благородни воини, сред нас, като ни поднасяте желания мир. Ние знаем, че храброто руско войнство е понесло много трудности и лишения, проляло е много драгоценна за кръв за нашето освобождение…. Само ни простете, ако не умеем да ви посрещнем, драги гости, така както вие заслужавате и както на нас би ни се искало. Искаше ни се да ви прегърнем като приятели, да се разцелуваме като братя, да ви се порадваме, наши благодетели, да сте удивим на нашата братска любов към вас. Но всичко това няма да се изкаже дълбоката признателност, която преизпълни признателните сърца към великия Цар Освободител, към вас, храбри руски воини, и към целия руски народ …. Затова не се учудвайте, ако на улиците и в домовете ви посрещат с румите „Добре дошли”. Тези обикновени думи са истина, те се произнасят от дълбините на душите. Не се учудвайте, ако забележите, че с мълчание и сълзи в очите ще ви гледат, когато минавате покрай тях, това са сълзи на радост и щастие … ”
       Русенци посрещнали освободители те със свой дял във войната. Още от началото Тома Кърджиев бил разузнавач и преводач в 13 корпус на княз Дондуков – Корсаков. Сформираната от него група жители на селата Обретеник, Трастеник и други, давала ценни сведения за дислокацията на неприятелските войски. Червеноводският четник Атанас Узунов се сражавал при Става Загора и Шипка и бил награден с Георгиевски кръст за храброст. Един от основателите на Русенския революционен комитет, Ради Иванов, бил зачислен като подофицер в 12 хусарски ахтарски полк. Голямата дъщеря на Баба Тонка, Петрана, била милосърдна дъщеря сестра на 12 дружина в Свищовската болница. В Опълчението има 100 души от Русе, много от които паднали в боевете.
       Княз Домдуков – Корсаков назначил за пръв губернатор на Русчушката губерния Алексей Александрович Тимофеев, а за негов секретар – писателя Иван Вазов.
       След Освобождението Любен Каравелов премества печатницата си от Букурещ в Русе, но още през февруари 1879г. умира и бива погребан в крайдунавски град, каквото било и последното му желание.
       В Русе се установяват и живеят редица революционери като Захари Стоянов, Панайот Хитов, Христо Македонски, Димитър Ценович и много други, както и много поборник-опулченци. Те издават свое списание, събират средства за изграждане на Паметника на свободата. Съвсем заслужено русе се нарича град на възрожденците.
       На мястото на неправилно съборената църква „Всех святих”, един от шедьоврите на архитект Едуард Винтер, бе построен и открит на 28 февруари 1978г. Пантеон на възрожденците, по случай 100 години от Освобождението на България. По-късно бе позлатен неговият купол, през 2001г. върху него бе поставен метален кръст, а в интериора бе открит параклис.